Създател съм на платформата за себепознание ЕВДЕМОН. Мястото, където се надявам всеки да открие парченце от себе си, което да пасне точно там, в онази хлътнатина, която понякога наболява. Ако понякога се питате какво искате от живота или защо все нещо не върви в работата или в отношенията ви с другите, то тук се надявам да намерите пътеводител, който да ви поведе по пътя към правилните отговори. Надявам се думите ми да са паветата, с които да построите мост към истинското си Аз; към опознаването на онзи, който сте зад всички травми, страхове и несигурности; зад предразсъдъците на другите, зад обидите на неприятелите, зад маската на онзи, който си налагате да бъдете пред обществото.
Самият аз съм един такъв човек, който цял живот опитва да се разбере сам със себе си. Така се появи и любовта ми към думите, а с нея и страстта ми към психичния живот. Това доведе до образованието ми в областта на клиничната психология, което положи началото на пътуването ми навътре в мен. Поех по трънливия път на себепознанието и малко по малко събирах частици от себе си, докато не започнах да сглобявам пъзела на истинското си Аз. Този сайт е именно албумът от това пътуване, в който ще продължа да запечатвам всеки важен момент, всяко предизвикателство, всяко осъзнаване. Ако искате да го разгледате и мислите, че можете да откриете нещо, което да ви помогне с вашето – заповядайте. Защото споделеното пътуване винаги е по-леко.
Знайте, че понякога онова, което четете може да ви нарани. Може да се почувствате уязвени и дори гневни. Затова е важно да знаете, че това не сте вие. Това е старото ви аз, което се бори да запази познатия си живот. Силата обаче е във вас и ако сте готови за повече в любовта, в приятелствата, в работата или в творчеството си, то трябва да стиснете зъби и да му се противопоставите. Знайте също, че с написаното аз не ви съдя, а опитвам да извадя на светло онова, което трови живота ви. Веднъж на светло съм сигурен, че сами ще се справите с всяко препятствие. И не мислете, че сте лоши или глупави. Негативните черти не са се появили, за да ви спъват или защото нещо с вас не е наред, а за да ви защитят от някоя болка. Така, ако обсебвате половинката си, може би ви е страх да не бъдете изоставени; ако отблъсквате партньори и приятели, най-вероятно сте били предавани; ако непрестанно имате нужда да се налагате, това е защото са ви неглижирали; ако се страхувате да поемате рискове, явно не вярвате в преценката и интелекта си…
Аз обаче вярвам във вас. Вярвам в доброто у всеки от нас. Вярвам и в себе си, защото любовта към другите идва непосредствено след любовта към себе си. Затова вярвам и в евдемонизма, а именно стремежа към постигане на щастие (в смисъла на вътрешно спокойствие, яснота и баланс). И ако възкликнете – “Щастие? Звучи много общо. Няма пълно щастие.”, то аз ще възразя. Щастието съществува. Постига се, когато опознаем, приемем и обикнем себе си; когато постигнем примирие с демоните си и си позволим да живеем така, както наистина искаме. А за да знаем какво искаме отвъд комплексите, предразсъдъците и травмите си, се налага да извървим пътя към себепознанието.
Аз съм готов да ви поведа. Готови ли сте да ме последвате?
