Повечето от нас имат усещането, че са стабилни личности с утвърдени характери. Имаме своята самоличност, която сме изградили с течение на години, и вярваме, че реакциите ни към света и околните са продиктувани от наши убеждения, възгледи и мнения, в които разумно вярваме, отстоявайки ги със силата на интелекта си. Ако погледнем себе си отстрани обаче можем да се сблъскаме с една по-особена и дори шокираща реалност. Психиката на човек не е втвърдена и макар определени аспекти от личността ни да са стабилни, ние сме по същество постоянно променящ се хаос от емоции, впечатления, нови преживявания и настроения.
В разговори често заявяваме убежденията си, над които сме разсъждавали, възмущението си по определени теми, които са ни впечатлили или са засегнали егото ни, оспорваме гледни точки, било то защото наистина не сме съгласни, но често и защото просто искаме да покажем по-голям интелект или да упражним умението си да убеждаваме. Тази интелектуална битка на социалната арена, макар и впечатляваща, често е само сухо философстване на фона на действията ни в самия живот.
Попаднали в определени ситуации, тайно без никой от приятелите и познатите ни да подозира, си позволяваме да противоречим на всичко онова, което до скоро сме защитавали с особена страст. Подминаваме бездомника, който ни моли за пари, след като сме обяснявали как трябва да изпитваме състрадание към онези в по-неблагосклонно положение, превишаваме обозначената скорост, след като сме се възмущавали на войната по пътищата, изпускаме се за нечия тайна или послъгваме за това кой е забравил входната врата отключена, след като сме чели лекция на детето си за това как не трябва да се лъже и как ако му споделим тайна трябва да я пази.
Тези промени в ценностите ни и характера дори не са разделени от месеци или години, а понякога едва от часове и минути. Бодрото ни аз от сутринта е готово да се справи с всички предизвикателства. Мисълта ни е ясна, действията – точни, с лекота успяваме да спазим всичките си обещания, уговорки и ангажименти. Следобедното ни аз обаче, изморено от целия ден, понякога изнервено или недояло, е много по-лабилно и като нищо можем да се развикаме на някого, без да го е заслужил, да нахокаме детето без причина, въпреки че на думи бихме се възмутили на някого, който така безпринципно напада другиго. Предвид умората ни сме способни дори да прибегнем и към емоционални манипулации само за да не се наложи да мием чинии или да разходим кучето. Така погледнати отстрани, ние се оказваме едно противоречие, а убеждението ни, че вече сме разбрали как се живее, се оказва заблуда.
Ние сме неизбежен резултат от настроенията и емоциите си, които често прикриваме зад интелигентното звучене на убеждения и гледни точки. Категоричното обявяване, че сме определен тип човек, който има твърди убеждения по определени теми, крие риска от абсурд, защото само едно запознанство с правилния човек или само една определена житейска ситуация могат да ни променят почти из основи. Така масажирането на егото ни, че сме намерили достатъчно умно звучащи думи и сложни теории, за да влизаме в словесни битки с останалите, може да ни попречи да приемем факта, че сме обречени да се променяме.
Всеки, който се припознае в изложеното до тук, би изпитал дразнение и би потърсил нови думи, с които да обори тази налагаща промяна теза. Колкото и добри да са аргументите обаче, дълбоко в себе си всеки знае за противоречията от ежедневието си, които удобно премълчава. Те сами по себе си не са нищо лошо, но вместо да се крием зад егото си, е време да развием в себе си една по-мека и допускаща реторика. Да си позволим допускането, че макар днес да сме убедени в едно, то живота е много по-голям от нас и не знаем с какво ще ни сблъсква след година, след месец или дори след няколко часа.
Ние хората сме изплетени от противоречия, настроения и емоции. Затова е важно да приемем тази своя флуидна природа и с възхита и емпатия да допускаме, че може би днес не сме онези, които сме били вчера. Да гледаме на чуждите мнения като повод за обогатяване и запознанство с чужда опитност, която не сме преживели. Така ще си позволим да приемем останалите с техните различни и понякога противоположни на нас убеждения, а на себе си ще позволим да сме по-свободни от собственото си его.
Даниел Маргнов
основател, Магистър Психолог
Здравейте, аз съм Даниел Маргнов – магистър психолог и сертифициран Master Life Coach с допълнителна квалификация по когнитивно-поведенческа терапия (CBT).
Моята мисия е да Ви помогна да разберете по-добре себе си, да преодолеете предизвикателствата и да намерите решения, които водят до по-осъзнат живот и по-хармонични взаимоотношения.
Независимо дали се намирате в труден период, или търсите промяна, можете да направите първата стъпка – споделете своя проблем и аз ще Ви помогна да откриете пътя към по-ясен и балансиран начин на живот.
Свържете се с нас:
ако имате въпроси или възникне проблем - пишете ни на email или чрез съобщение в социалните мрежи