Всеки от нас копнее за хармония в любовните отношения. Стремим се към онези мигове на баланс и близост, когато всичко изглежда леко и смислено. Знаем обаче, че конфликтите, неразбирателствата и дори скандалите са неотменна част от всяка връзка – понякога присъстват почти толкова често, колкото и щастливите моменти. Именно в тези турбулентни периоди изпитваме емоции, които ни плашат: срам, вина, гняв, тъга, тревожност. Затова често избираме да избягваме конфликта или поне да го смекчим.
В подобни ситуации стоим пред избор: да изразим чувствата си с риск да засегнем партньора си, или да ги премълчим в опит да запазим мира. И в двата случая има последствия, които не бива да пренебрегваме.
Когато решим да споделим, често трябва да преодолеем страха, че ще звучим нелепо – особено ако става дума за дреболия. Рискуваме да провокираме гневна реакция, да нараним или разочароваме човека до нас. А това е последното, което искаме – обичаме го и не искаме да причиняваме болка. И тук идва изкушението да премълчим. Да не „преувеличаваме“. Да не разваляме хубавото.
Но мълчанието не е безобидно.
Когато не изразяваме чувствата си, всъщност лишаваме партньора си от възможността да бъде пълноценен участник във връзката. Поставяме бариера между нас, която не позволява на другия да ни достигне, да ни разбере или утеши. И колкото и да се опитваме да скрием емоциите си, те винаги намират път: чрез тъга в погледа, неестествена любезност или язвителни реплики. Това обърква човека до нас, който усеща напрежението, но не знае откъде идва. Така се създава дистанция и усещане за безизходица.
Проблемът се задълбочава, когато дадено поведение се повтори. Това, което някога сме премълчали, се връща с нова сила, особено ако сме по-уязвими в момента. Така натрупваме негодувание, което в даден момент може да избухне или да ни отдалечи напълно, без партньорът ни изобщо да е разбрал какво се е случило. А когато решим най-сетне да говорим, думите вече носят със себе си минали болки, което прави конфликта още по-труден за разрешаване.