Случвало ли ви се е да се захванете с нещо и, макар да се справяте добре, да имате чувството, че не е достатъчно? Да ви се струва, че не сте талантливи или умни колкото останалите и сте си представяли, че ще се получи много по-лесно и хубаво. Може да става дума за ново хоби, спорт или диета, а може и да е свързано с работата или реновирането на дома ви. Във всеки случай това чувство може толкова да се засили, че при следващото начинание, с което ви се иска да се захванете сте склонни да се откажете още от самото начало и дори самата мисъл колко изпипано и перфектно искате да ви се получи и колко ще се разочаровате от себе си ако не е така, ви плаши и подтиска.
Това явление се нарича токсичен перфекционизъм и, макар в модерните общества думата “перфекционизъм” да е приета с позитивно значение, тя почти винаги е свързана с токсичност (ниско самочувствие, тревожност, ниска продуктивност). Всеки може да развие това качество, макар че най-податливи са хора страдащи от някаква степен на тревожност. Един тревожен човек често се замисля за това как ще се развие дадено начинание и допускайки всички възможни сценарии, помисляйки за многото време, което трябва да вложи ако иска всичко да се получи добре и обмисляйки всички възможни негативни изходи от него, вълнението и ползите започват да му се струват нищожни и безсмислени.
Друг важен фактор за формирането на токсичен перфекционизъм е сравняването с другите. Прекарвайки време в социалните мрежи всеки от нас попада в тази клопка и малко по малко започваме да вярваме, че сякаш всички живеят балансиран живот и с каквото и да се захванат изглежда лесно, приятно и перфектно. Това поражда у нас чувство за неудовлетвореност и ни кара да се обвиняваме, че не полагаме нужните усилия или просто нямаме нужните таланти. В такива моменти или се отчайваме, или се изпълваме с мотивация, която скоро ни напуска, защото сякаш колкото и да опитваме все не успяваме да изглеждаме толкова перфектни, колкото лицата от постовете в социалните мрежи.
Подобен вид непрестанно разочароване от себе си може да се превърне в непреодолима пречка към любовта ни към нас самите. Както знаем в социалните мрежи всеки дестилира живота си до най-приятните моменти и когато ставаме свидетели само на тях, у нас се поражда погрешното усещане, че другите са непрестанно щастливи и изключваме всичко, с което им се налага да се справят извън профилите си. Така приемаме, че за да се обичаме се налага първо да достигнем до това ниво на щастие и успех и съответно, обичта ни към нас самите става условна. Истинската любов обаче трябва да бъде безусловна и да не е обвързана с това, което правим в живота, как изглеждаме или какви цели сме постигнали. Истинското оценяване на себе си идва от вярата, че сме достойни като хора, независимо от това което имаме или начинът, по който изглеждаме.
Токсичният перфекционизъм е една голяма спънка по пътя към този идеален случай. Той е плевел, който ни кара да смятаме, че за да си струва да се захванем с нещо се налага да се вглеждаме във всеки детайл и да опитваме да го изпипваме до съвършенство. Поставяме си високи стандарти и, независимо как се чувстваме, докато опитваме да ги постигнем, продължаваме да ги следваме. Капанът на перфекционизмът е именно в това, че се появява като нещо позитивно, а именно поставянето на високи стандарти. В последствие обаче започваме да се харесваме само когато нещата вървят добре и сме на път към целите си, което прави самочувствието ни особено крехко, защото ако претърпим неуспех (което се случва на всеки от нас в даден момент) като болест, нараняване, загуба, промяна в обстоятелствата или нещо друго, то тогава ни се струва, че всичко е изгубено и сме недостойни за обичане и уважение.
Също така вглъбяването в едно нещо често може да отнеме цялото ни внимание и време и да наложи да се фокусираме само върху една-две области от живота, като по този начин неминуемо да неглижираме всички останали. Така например може да прекарвате много време, съсредоточени върху работата си, но от това да пострада социалният ни живот или пък грижата за здравето ни. Или може да се занимаваме прекалено много с това как изглеждаме и да прекарваме часове в планиране на хранения и тренировки във фитнеса, но да не успяваме да се концентрираме в работата си или пък да започнем да пренебрегваме половинката си.
Тук е важно да изясним и разликата между високите стандарти и перфекционизмът, а именно, че при поставянето на високи стандарти ние имаме предвид своите способности и съобразяваме изискванията си спрямо уменията, знанията и времето си. Така макар да изискваме от себе си да се справяме добре, то самочувствието ни не се повлиява при евентуален по-нисък резултат. Това е така защото в себе си знаем, че по-лошото ни представяне няма връзка с това какви хора сме и каква е нашата стойност, а е по скоро следствие от обстоятелства или опитът ни да балансираме всички аспекти на живота си.
Най-сигурният начин да разпознаем токсичният перфекционизъм е грубият критичен глас в главата ни. Този глас посочва всяко нещо, с което не се справяме и всеки детайл, който сме пропуснали, като ги подчертава до степен, че забравяме всичко хубаво, което сме постигнали до тук. Този глас може да подрине самочувствието ни и да неглижира всички усилия и време, които сме вложили, само заради някаква безобидна грешка или пропуск. Именно този глас е и най-вредното по пътя ни към любовта към себе си. Затова щом усетим, че взима превес във вътрешния ни монолог е добре да се запитаме – така ли бихме разговаряли с приятел или любим човек, който се е провалил? Така ли бихме се отнесли с някой, който е пропуснал нещо толкова малко? Или бихме подчертали всичко онова, което е постигнал до тук. Бихме го окуражили и бихме го мотивирали за да се справи по-добре следващия път и да не се отказва толкова лесно. Ако е така, то защо отношението ни към нас самите да е по-различно? С какво сме го заслужили?
Възможно е именно в този момент да се чувствате потиснати от желанието си да бъдете перфектни. Може да почувствате необходимостта да изглеждате точно като онзи инфлуенсър, да печелите повече пари от някой познат или никога да не допускате грешка или провал. Но нека ви напомня, че в живота няма нищо „перфектно“. Всички сме различни и всички сме на свои собствени уникални пътешествия. Всъщност именно след като се откажем от тази нужда да бъдем „перфектни“, често осъзнаваме какво е наистина важно за нас. Разбира се е хубаво човек да се стреми към своите цели и мечти, но е важно да знаем, че до постигането им имаме да извървим път, който е далеч от перфектен. Колкото и да ни се иска да сме брилянтни във всичко, с което се захващаме, трябва да приемем факта, че сме хора и красотата на нашето съществуване се крие именно в несъвършената ни природа.
Стремежът към „съвършенство“ ни кара да обвързваме стойността си с това, което сме постигнали, а в крайна сметка, ако се замислим наистина, има толкова много други неща, които са наистина важни. Затова ако оставим съвършенството настрана можем да забележим, че именно балансът е онова, което прави живота пълноценен. А за да постигнем баланс трябва да обичаме не само онзи аспект от живота, в който се справяме добре, а да обичаме всичко онова, което ни прави тези, които сме.
Даниел Маргнов
основател, Магистър Психолог
Здравейте, аз съм Даниел Маргнов – магистър психолог и сертифициран Master Life Coach с допълнителна квалификация по когнитивно-поведенческа терапия (CBT).
Моята мисия е да Ви помогна да разберете по-добре себе си, да преодолеете предизвикателствата и да намерите решения, които водят до по-осъзнат живот и по-хармонични взаимоотношения.
Независимо дали се намирате в труден период, или търсите промяна, можете да направите първата стъпка – споделете своя проблем и аз ще Ви помогна да откриете пътя към по-ясен и балансиран начин на живот.
Свържете се с нас:
ако имате въпроси или възникне проблем - пишете ни на email или чрез съобщение в социалните мрежи