Повечето от нас имат ясен идеал за любовта. Представяме си партньора на нашите мечти много преди да го срещнем. Фантазираме за това колко мили, красиви, нежни, внимателни, вдъхновяващи и забавни ще са. Как ще са внимателни и обгрижващи към всичките ни слабости и пред тях ще можем да сме уязвими, както и те пред нас. Копнеем да срещнем онзи, който ще е нашето убежище и дом, където да можем да се скрием от всичко останало.

Пазим този идеал в себе си, докато преминаваме през всички трагикокомични изпитания на романтичния живот в търсене на избрания: неудобните първи срещи, необяснимото отдръпване от другата страна, неуспешните бракове, незадоволителните афери. Коментираме с приятели или се присмиваме на този и онзи кандидат, който по някакъв начин ни се е сторил неадекватен или груб, но никога не поставяме под въпрос идеята си за самата любов и това, че един ден със сигурност ще срещнем идеалният партньор.

Този подход често води до пагубни резултати и човек постепенно влиза в безкрайни опити да открие любовта, докато малко по малко започва да свиква с постоянните срещи с нови хора и в един момент развива такава критичност, че сякаш никой не е подходящ освен за любов, ами дори за съвсем приятелска комуникация. Това довежда до един особен вид отчаяние, което обаче не е знак, че се налага да опитаме с още кандидати, а да се замислим, че явно тази стратегия не работи. Време е да осъзнаем, че онова, за което копнеем в любовта, и това, което някой може да ни даде, са две различни неща.

Тук на помощ се обръщаме към небезизвестният Зигмунд Фройд и една интересна негова идея. За да я разберем, е важно първо да поговорим за едно малко познато тревопасно животинче – бодливото свинче. Бодливите свинчета са гризачи, покрити с остри бодли, които имат съвсем тънка кожа, която не успява да ги стопли в студено време. В студените вечери те се скупчват на групи със своите себеподобни и по този начин успяват да се сгреят. Цената, която плащат обаче, е, че заради острите си бодли свинчетата неволно се нараняват едно друго и често може да се забележат локвички и петна кръв на местата, където тези иначе безобидни животинки са прекарали студена вечер.

Зигмунд Фройд е бил силно заинтригуван от тази странна интимност и дори е имал бронзов модел на едно такова животинче, който е държал на бюрото си. Всеки път, когато някой от пациентите му се оплаква от своите несгоди в любовта и разпалено обяснява за недостатъците у съпруга/съпругата си или за неспособността си да намери подходящ партньор, Фройд е посочвал острите бодли на бронзовата отливка и е обяснявал, че всеки един представя недостатък, който другият притежава. Сетне е разказвал за обречената връзка между бодливите свинчета и как за да сме интимни с някого, то трябва да сме готови да приемем факта, че колкото по-близо е до нас, толкова повече ще усещаме бодлите му и съответно трябва да сме готови да ги приемем и обичаме.

Всеки от нас има своята история и емоционален багаж, които противоречат на идеята, че някога ще сме “идеални” за някого. Първите седмици в едни любовни отношения могат да преминат леко и, захласнати в сладостта им, е вероятно да не забележим бодлите на другия. Бързо след това обаче идва момента, в който нашите несигурности, страхове и травми започват да се проявяват и това може да отблъсне отсрещният човек или, когато неговите се проявят и се разминат с нереалистичната ни представа за любовта, ние да се почувстваме отблъснати и да започнем да копнеем за друг, който да ни даде онези няколко седмици, в които сякаш всичко е било идеално.

Прекарваме твърде много време в това да се жалваме как сякаш никой не е подходящ за нас, как искаме да бъдем приети и обичани, но рядко се замисляме, че за да стане това, то се налага ние също да приемем и обичаме другия, независимо бодлите, които носи на гърба си. Най-подходящите кандидати няма да са тези, които не ни нараняват, защото те не съществуват. Най-подходящи ще са онези, които поне осъзнават какви са бодлите им и ни ги разкриват с доза чувство за хумор. Идеалният партньор не е наистина идеален, а просто човек, чиито бодли сме готови да обикнем, а той от своя страна да ни отвърне със същото.