Най-коварната манипулация (Gaslighting)

Всеки от нас, рано или късно се убеждава, че взаимоотношенията между хората не винаги са безкористни. Често се срещаме с личности, които опитват да ни принудят да направим нещо, от което да извлекат полза. Изгодата може да е практична, като някаква финансова облага, или чисто емоционална, като това да ни скарат с някой, който ги е засегнал. Разбира се, говорим за манипулациите. Познаваме ги още от деца и със сигурност всички сме си патили, заради наивната си вяра в добрите намерения. Така с времето всеки сам се научава как да противодейства на различни похвати за манипулация и проявява определена доза мнителност, докато не опознае отсрещния човек достатъчно.

Има едни вид манипулация, обаче, която често е смятана за толкова опасна и коварна, че притежава свой собствен термин – гаслайтинг (от анг. gaslighting). Думата произлиза от екранизацията на пиесата “Angel Street” (1938) на П.Хамилтън, а продуцент на лентата е самият А.Хичкок (“Gas Light”, 1944). Сюжетът разказва за манипулативен мъж, който се опитва да накара жена си да мисли, че полудява. Постига целта си, като прави съвсем незабележими промени в дома им, една от които е постепенното намаляване на пламъка на газова лампа (от където идва и името). Така всеки път, когато жената отбележи промяна, той отрича да я забелязва и малко по малко я кара да се усъмни в собствената си преценка. Веднъж несигурна в собствените си чувства, възприятия и дори спомени, жената става уязвима към стремежа на мъжа да я убеди в онова, което поиска. Така в хода на сюжета той скъсва отношенията ѝ със семейство и приятели, и постепенно ѝ налага пълен контрол. Като резултат жената става свръх-емоционална, невротична и напълно се доверява на преценката на съпруга си, който през цялото време се стреми да изглежда невинен и съпричастен.

Това е и целта на гаслайтинга – унищожение на доверието в себе си и упование на нечия чужда воля. Такива насилниците могат не само да ни наранят, а дори да ни лишат от разбирането ни за нас самите, от доверието в собствената ни преценка и, ако останат незабелязани достатъчно дълго, да ни накарат да изгубим разсъдъка си.

Колкото и добре да се пазим от очевидните антагонисти, много от нас не са подготвени да се справят с онези, които незабелязано навлизат в най-вътрешния ни кръг, представят се за приятели или партньори и постепенно започват да изкривяват представата ни за света около нас и хората, които ни обграждат. Постигат го чрез дребни, привидно невинни похвати, които се натрупват с течение на времето. Ето и някои от основните: казват неща, които после отричат, че са казали (лъжат); държат се по определена начин (сърдят се, игнорират и т.н.), а после твърдят, че това не е така (отричат очевидното); изчакват да се скараме с близък и използват ситуацията, за да ни настроят срещу него (тя винаги те е търсела само като има полза; той сигурно говори зад гърба ти); настройват останалите срещу нас, като ги карат да мислят, че сме емоционално нестабилни (дискредитират репутацията ни); при директна конфронтация, гаслайтърът сменя темата или замълчава, за да ни вмени усещането, че няма нужда да се говори по този въпрос и да ни накара да не смеем да го повдигаме повече (определят социалните правила; какво може и какво не може да се коментира); омаловажават чувствата и емоциите ни – “реагираш пресилено”, “прекалено си емоционален/а”, “май трябва да се успокоиш”, “прекалено си чувствителен/а”; никога не поемат вина и умеят така да извъртят нещата, че винаги да сме виновни (отказват да поемат отговорност за действията си);

Гаслайтърите основно са хора, които са израснали в семейство, в което или един от родителите е бил такъв (копирали са поведението му), или е имало насилие (вербално или физическо), което е наложило на детето да усвои тези токсични похвати, за да се справи с насилниците си (компенсирали са родителя). Такива хора са преминали през определени трудности и са развили силно чувство за самосъхранение, което постепенно се е изродило в егоцентризъм. Те приемат себе си за единствените, които имат значение и виждат всички останали като пионки в една идеална контролирана картинка за това какво трябва да е приятелството, семейството или обществото. Това се получава, заради усещането на човек, че няма контрол над вътрешния си свят и в резултат опитва да наложи такъв на всичко наоколо, за да се почувства спокоен и сигурен.

Важно е да уточним, че има разлика между човек, който е станал гаслайтър, заради стечението на живота му и такъв, който е изучил техниката и я прилага осъзнато и умишлено. Също така има спектър на това дали човекът е завършен гаслайтър или проявява само част от характеристиките; неволно всеки от нас ги е проявявал и няма причина за притеснение и само-обвинение, докато не се превърне в основен метод за комуникация. Във всеки случай подобни действия не са оправдани и ако смятате, че сте жертва на такъв човек е добре да потърсите помощ. Ако все пак става дума за човек, умишлено използващ гаслайтинга и е наясно с това което причинява на другите, то такива хора са по-скоро социопати, които вече се отнасят към психо-патологията и няма да им обърнем внимание в този текст.

Най-изразения симптом, че сте жертва на подобен вид тормоз е усещането за противоречие. Срещу вас стои човек, който постоянно твърди, че ви обича. Държи се добре, прави жестове, които подсказват, че не сте му безразлични, грижи се и ви залива с комплименти. В същото време дълбоко в себе си сте убедени, че нещо не е наред. Убедени сте, заради дребни неща, като моменти, в които ви гледа особено, игнора, на който ви подлага без очевидна причина, някой дребен жест на безразличие – все неща, които с лекота може да отхвърли и да ви обвини, че си въобразявате. Типична е също жестокостта, която проявява по време на някой спор или скандал, след който ви прегръща и успокоява – “ако не се държиш така, нямаше да реагирам така”, “виж как ме караш да се държа, а толкова те обичам”, “ако не беше повдигнал/а този въпрос сега щяхме да сме щастливи пред телевизора, а не да спорим и крещим”.

Във времето това усещане за противоречие е способно да ви накара да мислите, че реално това е истинска любов и, че всъщност сте дребнави или прекалено чувствителни, което е и началото на разпада на преценката ви. Следват тревожност, без очевидна причина, чувство на страх от света, отказ от мечтите ви, чувство за неадекватност, чувство на обърканост. Започвате да се страхувате от взимането на решения, изпитвате параноя, че никой не ви харесва и всички искат да се възползват от вас, появяват се неврози, самота, безсилие. Малко по малко от вас не остава нищо и се превръщате в статист във филма на манипулатора.

Уязвими към влиянието на такива хора са онези, които са израснали в семейство, в което е имало поне един нарцистичен родител, който е бил гаслайтър. В този случай, обаче детето не е копирало поведението му, а го е компенсирало и се е превърнало в човек, който е склонен да се усъмни в преценката и мнението си. За него е много по-лесно да мисли, че е ирационален или прекалено чувствителен. Лесно е да го повярва, защото в детството си е бил провокиран и след това обвиняван за реакциите си. Склонните да се поддадат на гаслайтинга са онези хора, които са били обвинявани от собствените си родители за всеки проблем в комуникацията. Да, родителите също могат да бъдат умели в прехвърлянето на отговорността върху плещите на детето, само за да запазят собствената си репутация. Така те ще настояват, че са добри и обичащи, като същевременно неглижират, подиграват и дори агресират към собственото си дете. Това е един особено интересен феномен и лесно се забелязва, понеже типичното за този тип хора отново са противоречията. Такива хора твърдят, че са добри, но подхвърлят язвителни коментари и шеги, а когато получат емоционална реакция се правят на объркани жертви, такива хора говорят едно и вършат друго и оставят в останалите усещането, че макар да твърдят, че изпитват позитивни чувства, нещо в действията им напомня, че далеч не е така.

Всичко до тук е част от психологическия ни живот, за която е добре да знаем. Ако се усетите, че неволно проявявате гаслайтинг е добре да го осъзнаете и да потърсите помощ за да преодолеете онова, което ви кара да го правите. Ако пък усетите, че сте жертва на такъв е абсолютно наложително да потърсите специалист, който да ви помогне да изградите здравословни граници и отново да повярвате в себе си. Важно е да знаете, че решение винаги има и често най-трудна е само първата крачка – да разберете, че имате проблем и да потърсите помощ.