Ние сме настроенията си

Повечето от нас имат усещането, че са стабилни личности с утвърдени характери. Имаме своята самоличност, която сме изградили с течение на години, и вярваме, че реакциите ни към света и околните са продиктувани от наши убеждения, възгледи и мнения, в които разумно вярваме, отстоявайки ги със силата на интелекта си. Ако погледнем себе си отстрани обаче можем да се сблъскаме с една по-особена и дори шокираща реалност. Психиката на човек не е втвърдена и макар определени аспекти от личността ни да са стабилни, ние сме по същество постоянно променящ се хаос от емоции, впечатления, нови преживявания и настроения.

В разговори често заявяваме убежденията си, над които сме разсъждавали, възмущението си по определени теми, които са ни впечатлили или са засегнали егото ни, оспорваме гледни точки, било то защото наистина не сме съгласни, но често и защото просто искаме да покажем по-голям интелект или да упражним умението си да убеждаваме. Тази интелектуална битка на социалната арена, макар и впечатляваща, често е само сухо философстване на фона на действията ни в самия живот.

Попаднали в определени ситуации, тайно без никой от приятелите и познатите ни да подозира, си позволяваме да противоречим на всичко онова, което до скоро сме защитавали с особена страст. Подминаваме бездомника, който ни моли за пари, след като сме обяснявали как трябва да изпитваме състрадание към онези в по-неблагосклонно положение, превишаваме обозначената скорост, след като сме се възмущавали на войната по пътищата, изпускаме се за нечия тайна или послъгваме за това кой е забравил входната врата отключена, след като сме чели лекция на детето си за това как не трябва да се лъже и как ако му споделим тайна трябва да я пази.

Тези промени в ценностите ни и характера дори не са разделени от месеци или години, а понякога едва от часове и минути. Бодрото ни аз от сутринта е готово да се справи с всички предизвикателства. Мисълта ни е ясна, действията – точни, с лекота успяваме да спазим всичките си обещания, уговорки и ангажименти. Следобедното ни аз обаче, изморено от целия ден, понякога изнервено или недояло, е много по-лабилно и като нищо можем да се развикаме на някого, без да го е заслужил, да нахокаме детето без причина, въпреки че на думи бихме се възмутили на някого, който така безпринципно напада другиго. Предвид умората ни сме способни дори да прибегнем и към емоционални манипулации само за да не се наложи да мием чинии или да разходим кучето. Така погледнати отстрани, ние се оказваме едно противоречие, а убеждението ни, че вече сме разбрали как се живее, се оказва заблуда.