Всеки от нас се стреми към хармония в любовните си отношения. Копнеем за моментите на баланс и спокойствие, в които сякаш всичко между нас е прекрасно и животът изглежда по-щастливи и смислен. Наясно сме обаче, че конфликтите, неразбирателствата и дори скандалите са не само нормална част от всяка връзка, но и често я бележат почти наравно с хубавите мигове. В тези моменти на турболенция много от нас изпитват палитра от емоции, които са плашещи и притеснителни. Можем да изпитаме срам, вина, може да се разгневим или обидим, можем да се натъжим и дори да изпаднем в лошо настроение за следващите дни. Именно поради тази причина е съвсем естествено да опитваме да избегнем конфликтите, или поне да ги смекчим, ако е възможно.
В такива моменти пред всеки от нас има избор. Дали да изразим онова, което чувстваме, с риск да разгневим половинката си, или да го премълчим и да опитаме да успокоим събеседника си. Който и път да изберем е важно да сме наясно с последствията и ефекта, който може да има върху връзката ни.
В първият вариант се налага да преборим страха си, че можем да прозвучим нелепо, ако например сме се подразнили от тривиална ситуация, която скоро няма да има значение. Също така рискуваме да получим неприятна реакция и да ядосаме партньора си, който от своя страна да избухне и да се създаде ситуация много по-неприятна за нас от първоначалното ни притеснение. Важно е да отчетем и емоционалният момент, който се състои в това, че ние обичаме човека отсреща и не бихме желали да му причиним нищо лошо – не бихме искали да го ядосаме, не бихме искали да го засрамим или накараме да се чувства виновен и със сигурност не бихме искали да го натъжим или отчаяме. Какъв е смисълът тогава да изразяваме онова, което чувстваме? Не е ли далеч по-разумно и лесно да премълчим притесненията и болката си и да се фокусираме върху позитивните неща? Не е ли и по-зряло да опитаме да си обясним ситуацията разумно и да се самоуспокоим?
За да да отговорим на тези въпроси е важно да разгледаме и второто решение на нашият казус, а именно възможността да премълчим и преглътнем. Привидно този вариант е много по-удачен и поради това е и най-предпочитаният. Повечето хора избират мълчанието и дори прекомерно милото държание, с което напълно да замаскират всякакво съмнение, че имат проблем или притеснение. Както в повечето случаи обаче, когато говорим за човешки взаимоотношения, по-лесното решение не винаги е по-добро.
Проблемите с премълчаването започват с най-основния, а именно, че по този начин ние не позволяваме на партньора си да бъде пълноценен участник в отношенията ни. Скривайки от него онова, което чувстваме в сърцето си ние поставяме стена, зад която сме сами и се справяме с проблема си, докато той няма възможността да ни подкрепи, успокои и да разбере с какво ни е наранил. Колкото и изкусни актьори да сме, е напълно невъзможно да не си проличи в държанието и отношението ни, че нещо ни притеснява. Може би изглеждаме по-умислени и унили, може би пък компенсираме с прекалено добро отношение и комплименти, а може би подхвърляме язвителни реплики и нападки, с които да си помогнем да се справим с гнева си. При всеки случай това се усеща от човека до нас и не само го плаши, заради усещането за отчуждение, но и го поставя в ситуация на безизходица, от която нито може да ви помогне, нито може да се извини или да поеме отговорност за това, което е направил.
Вторият проблем с премълчаването е, че макар в момента да успяваме да намерим аргументи, с които да си обясними ситуацията или да се успокоим, то това се получава, понеже сме в състояние, в което имаме желанието и силата да се самоуспокоим и да превъзмогнем случилото се. Това обаче лесно може да се промени след време, когато човекът до нас отново постъпи по подобен начин, но този път се окаже, че сме по-уязвими или емоционални и внезапно онази първоначална ситуация отново изниква в съзнанието ни. Така проблемът не само ще ескалира, но и ще се задълбочи и ако отново го превъзмогнем ще е само въпрос на време да натрупаме още няколко и да се разделим с човека, който обичаме, без дори да сме му дали възможност да обясни и да ги разрешим. Ако пък решим най-сетне да споделим притесненията си, те вече няма да касаят само сегашната ситуация, ами ще намесим и минали неща, които не само ще направят конфликта по-ожесточен, но и ще поставят половинката ни в ситуация, в която да обяснява нещо отдавна отминало и да се чуди дали не премълчаваме още такива моменти, за които не подозира.
Третият проблем е продължение на предходният – задържането на много неизказани емоции води до фалшиви сценарии в главата ни, в които от страх да не бъдем наранени започваме да допускаме най-страшното с цел да сме подготвени. Така обаче има възможност в действителност нещата далеч да не са толкова мрачни, но подготвяйки се за най-лошото ние малко по малко сме започнали да охладняваме. Така се оказва, че в главата си сме преживяли такива трагедии и предателства, че вече не изпитваме онези мили и красиви чувства. Реално обаче всяка ситуация може да има своето просто обяснение, което един разговор е можел да ни осигури.
Липсата на комуникация е най-големият проблем на любовните отношения. Важно е да осъзнаем, че за да сме с този човек, то ние сме го избрали и съответно ако не можем да бъдем себе си пред него, няма смисъл да сме заедно. Никой не избира родителите си, но партньор е онзи човек, пред който трябва да можем да сме напълно себе си с всичките си притеснения, несигурности и странности. Защото премълчаваме ли чувствата си то ние тровим не само своето сърце, ами и това на любимият си човек.
Премълчаното винаги води до отчуждаване, винаги избива впоследствие и винаги трови любовта. Ако изпитате нещо то вече е факт и винаги е по-добре да поемем отговорност, да проявим смелост и да споделим на човека до себе си. Ако той ни обича и го е грижа ще подходи с разбиране, ще ни изслуша и утеши. Ако пък избухва, сърди се и ни обвинява, то това просто не е нашият човек. В друг случай, ако пък всеки път, когато споделим той ни оплита в лъжи (gaslight-ва) и не ни позволява да изразим емоцията си, като ни задушава с прекалено ласкави думи и лъжлива утеха, то си имаме работа с изкусен манипулатор и е по-добре отново да си тръгнем, защото в този случай щетите за нас могат да са още по-пагубни.
Човек лесно се оплита в чувствата си и забравя да си даде сметка, че любимият е онзи човек, който ние избираме. Онзи, който ще ни изслуша и утеши, ще ни подкрепи и ще опита да ни разбере, за да бъдем отново в хармония. Хората сме комплексни и напасването е естествен процес, съпроводен с искри, неразбирателства, ревност и несигурности. Наша отговорност е да комуникираме всичко това по правилния начин с избраника си и в замяна да проявяваме нужната грижа и търпение, когато той иска да сподели онова, което тревожи сърцето му. Да, страхът понякога надделява, а и понякога нямаме силата да изразим онова, което чувстваме. Понякога то е толкова дребно и нелепо, че не ни се иска да натоварваме партньора си, но усетим ли, че мислим за това и по някакъв начин ни разстройва е абсолютно задължително да съберем смелост и да го споделим. Това е грижа към връзката ни, с която заявяваме намерението си да сме истински един към друг и да бъдем неделим екип, който с лекота се справя с трудностите в живота. А какво по-ценно от това да имаме някой, с който можем да бъдем себе си без да се страхуваме?
Даниел Маргнов
основател, Магистър Психолог
Здравейте, аз съм Даниел Маргнов – магистър психолог и сертифициран Master Life Coach с допълнителна квалификация по когнитивно-поведенческа терапия (CBT).
Моята мисия е да Ви помогна да разберете по-добре себе си, да преодолеете предизвикателствата и да намерите решения, които водят до по-осъзнат живот и по-хармонични взаимоотношения.
Независимо дали се намирате в труден период, или търсите промяна, можете да направите първата стъпка – споделете своя проблем и аз ще Ви помогна да откриете пътя към по-ясен и балансиран начин на живот.
Свържете се с нас:
ако имате въпроси или възникне проблем - пишете ни на email или чрез съобщение в социалните мрежи