На пръв поглед двете части на заглавието изглеждат абсолютно несъвместими. Как е възможно да заподозрем хората, стремящи се към високи постижения, в себеомраза? Това са онези, които са се справили отлично на изпитите си, любимците на учителите; завършили са юридически и медицински университети; основали са успешен бизнес; живеят в скъпите квартали на големите градове и притежават куп дипломи, награди и сертификати за всякакви конкурси и постижения.
Възниква обаче въпросът: какво мотивира един такъв човек да бъде готов да прекара безсънни нощи в учене и работа, да жертва личния си живот, времето с любимия човек и децата си, та дори и здравето си – за нещо, което в крайна сметка има за цел да впечатли или обществото, или невидимото общество в главата му?
Разбира се, има много хора, които не са водени от почестите и похвалите, а постигат високи резултати просто защото обичат онова, което работят, или са изпълнени с артистизъм, който неименуемо впечатлява и бива признат. В тази статия обаче ще се разграничим от този по-рядък вид и ще разгледаме онези, които избират сложни професии и полагат изключителни усилия единствено заради идеята за някакво признание и статут.
Няма нищо лошо в това човек да се стреми към финансова обезпеченост и социален статус, както и да опитва да представи уменията и талантите си пред света и съответно да очаква признание. Това дори показва особено уважение към себе си и към онова, на което сме способни. Опасността се крие в това, че когато себеомразата е обградена от всички тези наглед хубави неща, тя може да се скрие особено умело и да наложи пагубни ограничения върху психиката на човека.
Няма нищо лошо човек да се стреми към финансова стабилност и статус, които справедливо да отразяват неговите умения и труд. Няма нищо лошо да се заявяваме и да отстояваме онова, в което ни бива – като участваме в конкурси и се борим за признание. Всичко това дори говори за особено уважение към нас самите. Важно е обаче да бъдем нащрек, защото под повърхността на всички тези стремежи може да се крие себеомраза и страх, които да ограничават психиката ни и да дирижират решенията, които вземаме.
Много хора ще се запитат как е възможно това, а някои дори ще се засегнат от тази наглед абсурдна теза. Затова е важно да я разясним. Еуфорията, която изпитваме, когато постигнем нещо, е свързана с усещането, че животът ни има смисъл и че не си губим времето. По този начин задоволяваме страха си, че не живеем напразно и че не пропиляваме годините си. Нека обаче ви попитам: защо това усещане е свързано само с работа и учене? Защо мерилото за смислено живян живот е обвързано с капиталистическите представи за успех? Източникът, разбира се, можем да открием в своето лично минало и начина, по който сме израснали – не само в семейството, но и в обществото.
Едва ли като деца някой ни е подканвал към почивка, игри и развлечения. Постоянно сме били убеждавани, че всичко, което ни носи удоволствие и не води до конкретни резултати, е загуба на време. Не можем да си позволим цяло лято в игри и забава, без да сме свършили нещо „полезно“ – като да прочетем списъка с книги за ваканцията, да се подготвяме за матури или да упражняваме уменията си по волейбол или балет. Били сме възпитавани да не се наслаждаваме на самия живот, а само на резултатите и постиженията, които могат да бъдат измерени. Така постепенно сме започнали да вярваме, че за да ни обича някой, трябва да сме успешни, и че не е достатъчно просто да сме себе си. Съответно – че е невъзможно да бъдем обичани безусловно, само заради това кои сме.
Постепенно в подрастващия човек се формира изпепеляващото чувство за амбиция – красиво изглеждащо прикритие на неговата себеомраза. Израснали така, започваме да вярваме, че не сме достатъчни, ако не постигнем всичко онова, което другите ще признаят за успешно. Не вярваме, че животът си струва, ако не сме отличници, успешни програмисти или медици; не вярваме, че заслужаваме нечие уважение и любов, ако не сме окичени в блясъка на медали и награди. Емпатията ни бавно се заменя с цинизъм и пренебрежение към онези, които сякаш отказват или просто не могат да постигнат достатъчно; любовта ни се смесва с презрение към партньори, които не са признати колкото нас; а удовлетворението ни от живота се превръща в поредица от спадове и възходи – в зависимост от това какво сме успели да постигнем.
За да разпознаем естествените успехи от онези, които са резултат от порочния кръг на себеомразата, е важно да отбележим няколко отличителни разлики. На първо място е чувството за вина. Един човек, който е наясно със себе си и постига успехите си благодарение на талант и желание, знае как да почива. Знае кога е време да се отдаде на хобита или преживявания, които да разсеят мисълта му и да предотвратят претоварване или бърнаут. Такива хора почиват без да изпитват вина и се наслаждават на моментите с близките си. За разлика от тях, онези, които не харесват себе си, страдат от хронично чувство за вина във всеки момент, в който не работят по онова, което би им донесло успех и признание. Те с лекота изоставят любимите си хобита и активности, неглижират семейството и приятелите си, и се оповават на единственото оправдание, че величието изисква жертви.
Втората разлика се крие в мотивацията. Естествено успешните хора намират мотивация в самото удоволствие от работата. Те обичат това, с което се занимават, и откриват в него особена красота, която съответства на възгледите и философията им за живота. Другите, от своя страна, се мотивират от болезнени фантазии за това как, след като постигнат целта си, всички, които са се съмнявали в тях, ще им завиждат; онези, които някога са им се подигравали, ще се засрамят и разкаят; родителите им най-сетне ще ги признаят и ще зачитат мнението им; и най-сетне ще могат да заявяват нуждите си, защото ще разполагат с нужния авторитет.
Третата основна разлика е свързана със свободата да бъдеш себе си. Хората, които са естествено успешни, са такива именно защото са в контакт със своята същност. Те са открили това, което обичат, и го изразяват с лекота. Не се страхуват да се заявяват, и дори ако успехите им бъдат отнети поради провал, болест или инцидент, те продължават да живеят със същото достойнство и увереност. Онези, които страдат от себеомразна амбиция, свързват високия си статут в обществото с правото най-сетне да бъдат такива, каквито искат. Вярват, че вече никой няма да се надсмее над желанията им, да поставя под съмнение вкусовете и предпочитанията им, и че странностите им ще бъдат възприемани като ексцентричност. Такива хора, щом постигнат обществено положение, често стават арогантни и груби, защото себеомразата им се насочва навън – към света. Те приемат, че имат право на нея, вместо да положат усилия да приемат себе си и другите. А когато изгубят статута си, се сриват и губят мотивацията си за живот.
Четвъртата разлика се крие в удовлетворението от постигнатото. Естествено успешните хора ценят и се наслаждават на всяко, дори малко признание. Щастливи са, че усилията им са забелязани, и свързват всяка победа с чувство на гордост и радост. Те усещат развитието си като процес с градация и извличат от него дълбоко удовлетворение. Болно амбициозният човек обаче никога не е доволен, независимо от постигнатите цели. За него всяко постижение, което доскоро е копнял, напълно губи стойността си в момента на постигане. Такъв човек не може да се насити на успех, защото всичко му се струва недостатъчно. Погледнати отвън, тези хора сякаш имат всичко, за което човек би могъл да мечтае – тръгнали са от нищото и сега притежават онова, за което някога са копнели. Но ако ги попитате дали са щастливи, ще получите арогантна усмивка и реплика от рода на: „Нямам време да съм доволен – величието тепърва предстои.“
Трудно е човек да разпознае себеомразата в себе си, особено когато е положил толкова усилия да я маскира с успехи и признание. Въпреки това е особено важно да се стремим да не попаднем в нейната клопка. Нужно е да си напомняме, че всеки от нас заслужава своето място под слънцето, и че е важно да проявяваме повече емпатия и разбиране. Едни хора се смятат за успешни, когато се грижат за семейството си, други – когато поддържат тялото и здравето си, трети се отдават на бизнес, изкуство или хуманитарни дейности. Всеки един тип успех е ценен сам по себе си и заслужава уважение.
Няма нищо по-хубаво от това да се стремим към сбъдването на мечтите си, но нека не забравяме, че крайната цел е да им се насладим и да създадем живот, който ни носи щастие и спокойствие. Нито едно признание няма стойност, ако сами не му придадем такава. Затова е важно да се научим да празнуваме себе си – да се потупваме по рамото за добре свършената работа. А ако се припознаете в някоя от гореописаните ситуации, запитайте се: кое е онова, което смятате за недостойно у себе си? Защо вярвате, че нямате право на почивка; че следобед с приятели в парка е загуба на време; че вечеря с любимия е разсейване; че хубав филм в петък вечер е грешно удоволствие?
Животът е много повече от кариера и образование. Той е пъстра мозайка от любими хора, щастливи моменти, важни уроци и неизбежни трудности. Затова е важно да приемем една проста, но универсална истина: струваме си – независимо с какво се занимаваме и колко успешни сме. Заслужаваме уважение – дори без награди и признания, дори без половинка, семейство или с единствено домашен любимец. Имаме право да се заявим – независимо от статута си. Животът си струва сам по себе си, и можем да преценим дали сме го живели добре, като си отговорим на няколко прости въпроса:
Беше ли ни приятно? Хареса ли ни пътешествието? Обичахме ли достатъчно? Бяхме ли обичани? Обичахме ли себе си? И успяхме ли да бъдем всичко онова, което искахме?
Даниел Маргнов
основател, Магистър Психолог
Здравейте, аз съм Даниел Маргнов – магистър психолог и сертифициран Master Life Coach с допълнителна квалификация по когнитивно-поведенческа терапия (CBT).
Моята мисия е да Ви помогна да разберете по-добре себе си, да преодолеете предизвикателствата и да намерите решения, които водят до по-осъзнат живот и по-хармонични взаимоотношения.
Независимо дали се намирате в труден период, или търсите промяна, можете да направите първата стъпка – споделете своя проблем и аз ще Ви помогна да откриете пътя към по-ясен и балансиран начин на живот.
Свържете се с нас:
ако имате въпроси или възникне проблем - пишете ни на email или чрез съобщение в социалните мрежи