Това звучи чудесно и повечето от нас са го чували – бъди себе си. Но всеки, който е получил този съвет, се е питал откъде да започне. Отговорът е много елементарен – да не ни е страх от чуждото мнение. Нека започнем с малки стъпки. Опитайте да проявите смелост следващия път, когато искате да си поръчате онзи ягодов млечен шейк, докато всички на масата си поръчват кафе; облечете онази дреха, която толкова много харесвате, но все не смеете да облечете; направете онази промяна по визията си, за която все си казвате “някога”, била тя нов по-смел цвят на косата или пък по цветен шал или яке; разкажете онази случка, която ви се случи в трамвая, или мнението ви за онова предаване, което гледахте вчера след работа.
Малко по малко, стъпка по стъпка, ще забележите как скритата вътре във вас уникалност започва да излиза наяве. Как всъщност вие имате своя характер, своите възгледи и интересни решения и вкусове, но просто сте се страхували да заявите. С времето ще забележите как придобивате смелост да се изразявате все по-уверено и потенциала на човека, който всъщност сте, се разгръща в пълната си красота.
Всички сме се изненадвали на впечатленията, които споделят малките деца, както и причудливия и уникален начин, по който виждат света наоколо. Знаем, че няма скучни малчугани и ако наблюдаваме група от десет или двадесет деца, никога няма да открием две еднакви. Това е така, защото те все още нямат филтър и са напълно себе си; все още обществото, родителите или бъдещите им работодатели не са им казали какви трябва да са и кое е нормалното.
Дълбоко в себе си всички ние сме тези вече пораснали деца и е време да се освободим от някои ограничения, които са ни били наложени. Важно е да си отговорим кои бихме били, ако не опитвахме толкова отчаяно да се впишем и да си върнем тази оригиналност и неподправеност. Така ако всеки свободно изразява себе си ще знаем, че всеки е интересен, а от там и че можем да научим нещичко дори от онези, които нямат време за интересни пътувания и вечер си почиват пред телевизора. Така наречените интересни хора са просто онези, които са си позволили да слушат и да споделят с другите онова, което минава през ума им. Те са хора, които не са позволили на самоомразата и самоподозрението да ги спрат от разкриването на личната им реалност и са достатъчно уверени, за да вярват, че тяхната гледна точка може да бъде интересна за останалите.