„Бъди себе си“ – звучи прекрасно, нали? Повечето от нас са чували този съвет, но малцина знаят откъде точно да започнат. А началото може да е много по-просто, отколкото изглежда: като преодолеем страха си от чуждото мнение. Нека тръгнем с малки крачки. Изберете ягодовия шейк, когато всички поръчват кафе. Облечете дрехата, която харесвате, но все не се осмелявате да носите. Направете онази промяна във визията си, за която отдавна мечтаете – било то нов цвят на косата или просто цветен шал. Разкажете случка от трамвая или споделете мнение за предаване, което сте гледали. Позволете си да се появите.
С всяка стъпка ще започнете да забелязвате как вашата индивидуалност започва да изплува – не защото я създавате от нулата, а защото ѝ позволявате да се покаже. Вътре във вас има характер, вкус, възгледи – просто доскоро сте се колебали да ги изразите. С времето ще усетите как смелостта ви расте, как увереността ви се изгражда – и как потенциалът на личността, която сте всъщност, започва да разцъфтява.
Често се удивляваме на децата – на техните спонтанни реакции, нестандартни виждания, на начина, по който наблюдават света. Няма скучни деца. Поставени в група, всяко от тях сияе по свой начин. Те не се притесняват как изглеждат, как звучат, дали ще бъдат харесани. Просто са. Просто съществуват с цялата си пъстрота – защото още никой не им е казал какво „трябва“ да бъдат.
В същността си всички ние сме тези деца – пораснали, но вътрешно все още живи. И е време да се освободим от част от ограниченията, които сме възприели с годините. Да си зададем въпроса: кои бихме били, ако не се опитвахме толкова усилено да се впишем? Ако се върнем към онази наша автентичност, която не търси одобрение, а просто иска да бъде чута?
Защото в крайна сметка „интересните хора“ не са онези, които са обиколили света или знаят всичко. Това са хората, които са си позволили да бъдат. Които не са позволили на срама, съмнението или вътрешната критика да ги задушат. Те говорят, мислят, чувстват и споделят – и в това има нещо смело, нещо истинско, нещо вдъхновяващо. Та нали именно когато всеки е себе си, всички ставаме по-интересни?