Първата стъпка към справянето с тях и смекчаването на влиянието им идва, разбира се, с откриването и осъзнаването им. Така с времето ще свикнем бързо да забелязваме коя наша мисъл е резултат от разумни доводи и коя е натрапчива и ще започнем да опитваме да не вярваме толкова на вторите. За целта ще ви представя лесно упражнение, което всеки от вас може да изпълни у дома.
За целта седнете удобно и запишете на лист следните твърдения:
Според баща ми съм…
Баща ми би казал за работата ми, че е…
Баща ми би казал за връзката ми, че е…
Баща ми би казал за визията ми, че е…
И съответно:
Според майка ми съм…
Майка ми би казала за работата ми, че е…
Майка ми би казала за връзката ми, че е…
Майка ми би казала за визията ми, че е…
Сетне опитайте да мислите за нещо странично или пък слушайте някоя любима песен. След няколко минути се върнете към листа и без да се замисляте особено довършете започнатите изречения. Важно е да не се влага особена мисъл за да могат автоматичните наследени мисли да излязат на повърхността, а не да бъдат засенчени от защитните механизми на психиката.
Веднъж щом завършите тези изречения ще се изненадате колко много противоречат на вас самите и на онова, което реално искате от живота си. Въпреки това ако се замислите ще забележите колко често в стресови ситуации тези твърдения преминават през съзнанието ви и понякога ви възпират от взимането на адекватни и разумни решения.
За да се убедите колко дълбоко са вложени във вас подобни натрапчиви твърдения можете да продължите упражнението по същия начин със следните твърдения:
Ако споделя с баща ми нещо, което не одобрява той би…
Ако не съм съгласен с баща ми и се противопоставя той би…
Ако сгреша в нещо баща ми би…
Ако си противореча за нещо баща ми би…
Ако споделя с майка ми нещо, което не одобрява тя би…
Ако не съм съгласен с майка ми и се противопоставя тя би…
Ако сгреша в нещо майка ми би…
Ако си противореча за нещо майка ми би…
Възгледите на родителите ни рядко изникват в съзнанието ни по буквален начин; всъщност обаче са се слели с нашите собствени и са се превърнали в част от съзнанието ни, неразличими от това, което смятаме, че мислим и вярваме. Налага се да опитаме да обърнем този процес и да създадем известна дистанция между себе си и нагласите ни, които нямат връзка с нашите стремежи. Така малко по малко ще започнем да осъзнаваме кое реално сме ние и кое заветът на онези преди нас. И ако нещо от този завет съвпада с онова, което искаме от собствения си живот, то е добре дошло. Ако ли не, то е важно да се откажем от него и да опитаме да живеем пълният потенциал на онова, което сме.