Новината за краят на любовните взаимоотношения между двама души почти винаги се посреща с драматизъм и хората често поднасят съболезнования и съжаление, подобно на новината за нечия кончина. В обществото ни раздялата се приема като трагедия и това отразява философията ни за любовта, а именно погрешното възприятие, че естественият и успешен край на всяка любовна история е стремежът да бъдем с даден човек до неговата или нашата смърт. Всяка раздяла се тълкува като провал на отношенията или като предателство от едната или другата страна в тях.
Повечето от нас не допускат обаче, че има и друг вариант, при който не се разделяме заради някакъв проблем или нещо лошо, а точно обратното. Връзката приключва, защото е била успешна. И вместо някой от двамата да остане с чувство на болка, огорчение или вина, в сърцата на двамата (до скоро влюбени) остава само взаимна признателност и дълбока обич.
Повечето любовни връзки (особено започналите в по-ранна възраст) са следствие от напасването на травмите между двама души, а именно търсенето на някой, който да ни накара да се чувстваме пълноценни. Така човек, който не е усещал нежност и физически израз на любов (прегръдки, целувки) в семейството си, търси някой, който да го обича именно по този начин; или пък някой, който не е усещал стабилност в семейната среда (бедност, емоционална незрялост на родителите), е привлечен от партньор, който да му предостави именно това. В следствие двамата влюбени се обвързват с вярата, че са открили именно онова, което са търсили и започват да градят своята връзка. С течение на времето обаче, когато травмите им се отработят или излекуват, всеки започва да се чувства пълноценно сам по себе си и идва момент, в който се появява осъзнаването, че чувствата помежду им са охладнели и връзката им е придобила вид по-скоро на партньорство или приятелство.
Друг възможен сценарий е когато даден човек е толкова несигурен в себе си, че се привързва към друг (често чрез токсични начини на поведение, гаслайтинг и манипулации) само за да успокои комплексите си. Такава “любов” има по-скоро характер на собственичество и вместо от чувственост е изградена от страх, вина и срам. Често хората остават в клопката на такива отношения, неспособни да се откъснат, не защото изпитват истинска любов, а защото някой от родителите им се е държал така (било то с тях или с другия родител) и това носи усещането, че такова поведение е нормално и дори истинско. Така един човек, който е бил тормозен в детството си, не може да повярва, че някой ще се държи добре с него (щом собствените му родители не са го правили) и смята за измамник всекиго, който прояви грижа или състрадателност. В контраст смята агресията на партньора си за “истински отношения” и се самозалъгва с фрази като “поне не се преструваме като другите” или “може да е гадно, но си е моето гадно”.
Истинската любов е нещо различно. За да я изживеем обаче, се налага да извървим пътя на самопознанието, да се излекуваме от по-тежките си травми и да се научим на първо място да обичаме себе си. Само тогава ще можем да разпознаем онези, които проявяват истинска грижа към нас; само тогава ще приемем, че доброто отношение и състраданието са нещо истинско и нещо, което заслужаваме; само тогава ще сме способни не само да приемем нечия любов, но и да проявим същата в замяна.
Така любовните отношения излизат от чувството за собственост и навлизат в положение на истинска обич и грижа. Постепенно започваме да изграждаме не само себе си, но и човека до нас, като му предоставяме достатъчно обич и подкрепа, с които сам да успее да развие и извиси себе си. Малко по малко достигаме до идеалния вариант на любовната връзка, а именно лукса на това да можем всяка сутрин да си задаваме въпроса “това ли е човекът, до когото искам да си легна довечера?” Така ще знаем, че взаимоотношенията ни са резултат от желание и любов, а не от навик, задължение или манипулации.
Именно тук достигаме и до естественото развитие и евентуален край на една връзка. Ако двама човека се разделят заради неразбирателство или някакъв проблем (предателство, изневяра, лъжа), то те не са били един за друг като цяло. Естественият начин, по който протича връзката е да искаме най-доброто за другия, дори това “най-добро” да не включва нас самите. Така ако наистина обичаме човека отсреща ще положим всички усилия отвъд себе си да му помогнем да създаде живота, за който мечтае. Той от своя страна ще прояви същото към нас, ако ни обича. Така двамата ще се развиваме паралелно и с времето ще се превърнем в онези, които сме наистина. Ще развием пълния си потенциал и ще си помогнем да бъдем най-добри версии на себе си.
Чак тогава ще се появи въпроса – дали веднъж, когато решим травмите си и загърбим комплексите и несигурностите си, все още сме един за друг. Ще се погледнем през призмата на години любов, подкрепа, постигнати цели, сбъднати мечти и преживяни моменти и ще се попитаме – не е ли време за следващата стъпка? Така ако осъзнаем, че искаме да преживеем нещо ново, което да отвори следваща страница в живота ни с друг партньор, то ще си помогнем да го получим и това няма да погуби отношенията ни. Защото зад романтичната връзка ще се покаже една дълбока обич, която няма как да бъде сравнена нито с друг човек, нито с каквото и да било. Тази обич е чувство за семейство и признателност и се явява следващо ниво в отношенията. Когато се достигне този етап връзката има само два изхода – създаването на дете, към което партньорите да се насочат, или раздяла.
И именно за тази раздяла говорим днес. Това не е раздяла облечена в скандали, лошотия, неприязън и болка. Това е раздяла, в която двама зрели човека си позволяват да бъдат щастливи извън контекста на връзката помежду им. Позволяват си да продължат напред без това да е за сметка на отношения, които са градили с години. Позволяват си да запазят уважението, обичта и подкрепата си един към друг. Защото нито един от тях не би искал да изгуби някой, с който е споделял част от живота си, някой който се е превърнал в приятел и семейство, някой, който е обичал романтично.
Именно това е така нареченият успешен край на едни любовни взаимоотношения и парадоксално той е липсата на край. Успехът е в осъзнаването и уповаването на истинската любов. Успехът е в преодоляването на травмите, надскачането над егото и озлоблението и извисяването над болката и страха. Успехът е в запазването на любовта и подкрепата, на проявата на уважение и признателност и на грижата към някой, който е бил целият ни свят. Свят обаче, който вече е по-голям и ни позволява да обичаме и друг, с който да създадем нови спомени и да изградим една нова, различна и уникална любов, която да се настани в сърцето ни точно до онази към семейството, към приятелите и към онзи специален човек, с който до вчера сме споделяли живота си.
Даниел Маргнов
основател, Магистър Психолог
Здравейте, аз съм Даниел Маргнов – магистър психолог и сертифициран Master Life Coach с допълнителна квалификация по когнитивно-поведенческа терапия (CBT).
Моята мисия е да Ви помогна да разберете по-добре себе си, да преодолеете предизвикателствата и да намерите решения, които водят до по-осъзнат живот и по-хармонични взаимоотношения.
Независимо дали се намирате в труден период, или търсите промяна, можете да направите първата стъпка – споделете своя проблем и аз ще Ви помогна да откриете пътя към по-ясен и балансиран начин на живот.
Свържете се с нас:
ако имате въпроси или възникне проблем - пишете ни на email или чрез съобщение в социалните мрежи