Eдин от големите парадокси в психичния живот е неспособността ни лесно да определим истинските си чувства по важни житейски въпроси. Харесваме ли, например, сегашната си работа и наистина ли искаме да останем на нея, или просто сме свикнали и ни е страх от несигурността на това да си потърсим нова; наред ли е всичко във връзката ни или си затваряме очите за много неща само защото не искаме да останем сами; пълноценно ли е приятелството ни с някого или сме кошче за душевни отпадъци на някого, който не се интересува от нас като личност? В повечето случаи отговорите на подобни теми остават недостъпни за съзнанието ни, макар че са част от нас и дълбоко в себе си ги знаем.
Възниква обаче очевидният въпрос – защо в повечето случаи, след като положим нужните усилия, се оказва, че онова, което най-сетне осъзнаем, че искаме, е в противоречие с нашите убеждения, възгледи и комфорт? Например, осъзнаваме, че не обичаме човека, с когото сме в брак, или пък симпатизираме силно на някого, когото познаваме едва от вчера; чудим се защо след като сме вярвали цял живот, че ще работим в офис, внезапно се оказва, че искаме да се занимаваме с изкуство или земеделие, и т.н.
Това се получава, понеже всеки от нас има своите страхове, несигурности и комплекси, които замъгляват преценката ни и изкривяват усещанията ни. Страх ни е да си признаем, че не изпитваме любов към партньора си, тъй като смятаме, че никой друг не би ни харесал; или пък не вярваме в способностите и талантите си и ако напуснем сигурната си работа, може да не си намерим по-добра; или пък сме приели, че е важно човек да има много приятели, за да не е самотен, без да се запитаме дали наистина харесваме компанията им.
Често пренебрегваме истинските си чувства, защото не сме научени да търсим истината, а да се задоволяваме с комфортните лъжи. За да сме истински щастливи обаче, се налага да развием в себе си търпението на рибар, който е застанал на брега на собствения си ум и спокойно чака отговорите на своите най-съкровени въпроси. Възпитани сме да смятаме, че е достатъчно да се водим по повърхностните си емоции и да игнорираме дълбокото нещастие, което малко по малко се настанява в нас. Даваме приоритет на усещането за нормалност пред разтърсващите осъзнавания на истинската си същност.
Както всичко в живота обаче привидните и лесни решения рядко водят до истинско щастие. Налага се да положим усилия да осъзнаем кои сме наистина и кое в нас всъщност е просто роля, която сме си изградили за пред другите. Да се запитаме какво наистина иска сърцето ни и да опитаме да се отърсим от всичко онова, което сме повярвали, че е “правилно” само защото родителите, приятелите, партньорът или обществото са ни убедили да желаем. Също така се налага да опитаме да приемем не само онези качества, които сме установили като негативни в себе си, но и положителните, които сме доказали с конкретни постъпки. Да осъзнаем, че щом веднъж сме успели да се издигнем до положението си в сегашната кариера, ще успеем отново и в онази, за която мечтаем, защото имаме нужните качества; да се успокоим, че щом веднъж сме били обичани, то ще открием и друг, който да ни цени и обича, и не е нужно да оставаме в отношения, които са или изчерпани, или неблагоприятни за нас; да приемем, че ако искаме да останем у дома в петък вечер, няма защо да се притесняваме за това, че приятелите ни ще ни изоставят, защото или държат на нас достатъчно, че да ни разберат, или не са ни истински приятели и нямаме нужда от тях.
Няма нищо по-важно от това да си зададем въпроса какво ни нашепва сърцето или какво се опитва да артикулира душата ни. Да се стремим да получим достъп до дълбоката автентична страна на своя ум, която твърде често е замъглена от шумните несигурности на конформисткото ни Аз. Това, което почти сигурно ще открием, е, че всички отговори вече са в самите нас и ни очакват, подобно на звездите, които са в небето през цялото време, но е било нужно слънцето да се скрие, за да заблестят в небето. Вече знаем (много по-точно, отколкото предполагаме) с кого трябва да бъдем приятели, какво е добро и лошо за нас и каква е нашата цел на тази земя.
Имаме нужда само от няколко минути в тъмното на нощта, в които да се разходим из коридорите на дълбокия ум с фенерчето на осъзнаването и да се запитаме: „Какво искам наистина?“. Ще се завърнем по-мъдри и знаещи, въпреки че всичко е било в самите нас през цялото време.
Даниел Маргнов
основател, Магистър Психолог
Здравейте, аз съм Даниел Маргнов – магистър психолог и сертифициран Master Life Coach с допълнителна квалификация по когнитивно-поведенческа терапия (CBT).
Моята мисия е да Ви помогна да разберете по-добре себе си, да преодолеете предизвикателствата и да намерите решения, които водят до по-осъзнат живот и по-хармонични взаимоотношения.
Независимо дали се намирате в труден период, или търсите промяна, можете да направите първата стъпка – споделете своя проблем и аз ще Ви помогна да откриете пътя към по-ясен и балансиран начин на живот.
Свържете се с нас:
ако имате въпроси или възникне проблем - пишете ни на email или чрез съобщение в социалните мрежи